С началото на демократичните промени от края на 80 – те години, се поставя въпросът за „раздържавяване” на нотариалната дейност и за реформа в нотариалното право, съобразена с принципите на Международния съюз на Латинския нотариат. Тази необходимост възниква не само с новите политически реалности, но и с многократно увеличения граждански оборот, възникналия пазар на недвижими имоти и невъзможността да се предоставят качествени нотариални услуги на физическите и юридическите лица от „държавния” нотариус.
Приемането на Закона за нотариусите и нотариалната дейност през 1996 г. слага началото на частния нотариат в България. По силата на този закон нотариусът за първи път е изваден от съдебната система и не е част от държавната администрация. Той е лице, на което държавата възлага извършването на нотариални удостоверявания. Реформата в нотариалната област е най-радикалната и същевременно най-успешната в юридическата област. На 19.10.2004 г. Нотариалната камара на Република България е официално приета за пълноправен член на Международния съюз на Латинския нотариат, който е неправителствена организация, създадена през 1948 г. в Буенос Айрес. Той обединява повече от 70 страни-членки, нотариалните системи на които предвиждат изпълнение на нотариални функции от лице, което не е включено в съдебната система, а е упълномощено от държавата да придава автентичност и сигурност на документите, които издава. „Латинският” тип нотариус е свободен, независим и безпристрастен. Основните принципи на Международния съюз на Латинския нотариат са регламентирани в неговия устав и са възприети в националните законодателства на страните-членки.
Характерно за държавите-членки е нотариусите да членуват в организации, които ги обединяват и защитават професионалните им интереси. Нотариалната камара е организацията на нотариусите в България, която се създава по силата на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Въз основа на чл. 4 ЗННД може да опраделим Нотариалната камара като юридическо лице, в което членуват по право всички нотариуси.
Принцип на нотариалното право е, че нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона – чл.17, ал. 1 от ЗННД. Съгласно чл. 18 от същия закон на нотариусът се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции. ЗННД гарантира на нотариуса право на достъп до документи – чл. 19, ал. 1. В съдържанието на това право има няколко конкретни правни възможности. От една страна, нотариусът има право на свободен достъп в административните и съдебни служби, като може да прави справки по дела и преписки. На следващо място, по силата на закона той може да иска копия, преписи и документи, както и да получава сведения и удостоверения с предимство.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА - Димитров, Кр., Нотариално право, Обща част, 2009 г.
