Нотариусът е централна фигура на цялото нотариално право. В страните, членуващи в Международния съюз на Латинския нотариат, той се определя като юрист, призван да придава на съглашенията на частноправните субекти публична форма и доверие. В българското нотариално право легално определение се съдържа в чл. 2, ал. 1 на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Според тази разпоредба нотариусът е лице, на което държавата възлага извършването на предвидените в закона нотариални действия. Той е носител на държавна удостоверителна власт, въпреки че не е част от съдебната система и е извън държавната администрация. В чл. 81 ЗННД е установен принципът, че лице което не е нотариус може да изпълнява нотариални функции само доколкото това е предвидено със закон. В самия ЗННД са уредени три такива хипотези:
- Нотариални функции на органи на съдебната власт – чл. 82, ал. 1 от ЗННД гласи, че когато в района няма нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията при районния съд.
- Нотариални функции на органи на местната администрация – чл. 83 от ЗННД определя, че когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване.
- Нотариални функции на български дипломатически и консулски представители – чл. 84 от ЗННД – българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, и да съставят нотариални завещания на български граждани.
Четвъртото изключение се намира в Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), който допуска извършване на определени нотариални действия от капитан на български кораб, намиращ се извън териториалните граници на страната.
Районът на действие на нотариуса е тази част от територията на Република България, за която той притежава нотариална компетентност. Нотариусът може да извършва нотариални действия само в своя район. Според чл. 3 от ЗННД районът на действие на нотариуса съвпада с района на съответния районен съд. Районът на Районен съд гр. Брезник обхваща територията на Община Брезник, която включва землищата на следните населени места: гр. Брезник и селата: Арзан, Бабица, Банище, Бегуновци, Билинци, Брезнишки извор, Брусник, Велковци, Видрица, Гигинци, Гоз, Горна Секирна, Горни Романци, Гърло, Долна Секирна, Долни Романци, Душинци, Завала, Конска, Кошарево, Красава, Кривонос, Муртинци, Непразненци, Ноевци, Озърновци, Ребро, Режанци, Ръжавец, Садовик, Слаковци, Сопица, Станьовци, Ярославци. Според чл. 570, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване на право на собственост върху имот се издават от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Това означава, че каквато и да е сделка с недвижим имот, например продажба, дарение, замяна, ипотека, учредяване на право на строеж (суперфиция) и т.н., намиращ се в някое от изброените по-горе населени места може да се извърши само от нотариус с район на действие районът на Районен съд гр. Брезник.
Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район, а подлежащите на вписване нотариални актове (това са актовете за прехвърляне на собственост или вещни права върху недвижим имот) се издават само в кантората на нотариуса в работно време. Другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини пречат на явяването на участващите в удостоверяването лица – чл. 573, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА - Димитров, Кр., Нотариално право, Обща част, 2009 г.