В частното право субектите извършват правни действия, упражняват свои права и изпълняват правните си задължения като формират воля и сами я изразяват. Правните последици от волевите актове настъпват в правната сфера на този, който ги извършва. Това е правилото, което действа във всички случаи, освен когато законът допуска изключения от него.
Представителството е правно явление, при което един правен субект – представляваният – е обвързан от правомерни правни действия на друго лице – представителя, - което извършва тези действия от името на представлявания. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона (родител, настойник, управител на търговско дружество) или по волята на представлявания. Житейската целесъобразност е наложила използването на представителството по волята на правните субекти. Когато някой няма фактическа възможност да извърши лично желано правно действие поради липса на време, здравословно състояние и др. или не е сигурен поради липса на правни знания или опитност, той може да упълномощи друго лице, на което има доверие, то да извърши вместо него желаното действие.
Общите правила за представителството се съдържат в чл. 36 – 43 от Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). В този раздел е уреден един от юридическите факти, който поражда представителна власт. Това е упълномощителната сделка, която се извършва от упълномощителя – представлявания. Чрез своето едностранно волеизявление той учредява представителна власт за пълномощника и определя нейния обем - упълномощаване. Общите правни норми за него се съдържат в ЗЗД. Специални норми за търговското пълномощно установява Търговският закон (ТЗ) – чл. 21 - 29, за пълномощното в гражданския процес важат нормите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – чл.32 - 34. При липса на специални норми за упълномощаването в останалите отрасли на частното право се прилагат общите правила за представителството по ЗЗД.
Според действащото българско законодателство упълномощаването е едностранна сделка, която се извършва от упълномощителя. Подпис на пълномощника не е необходим.
Упълномощител може да бъде дееспособно физическо лице - пълнолетно, не поставено под запрещение лице. Ограничено дееспособните (непълнолетни – от 14 до 18 години, поставените под ограничено запрещение) за сделките, които не могат сами да извършват, при упълномощаването се нуждаят от съдействието на родител или попечител, който извършва допълнително волеизявление. Юридическите лица извършват упълномощаване чрез представителните си органи в границите на правоспособността си или чрез пълномощници в границите на тяхната представителна власт.
Представител/пълномощник може да бъде всяко дееспособно физическо и юридическо лице.
Действието на пълномощното не се ограничава по време, ако в него не е предвиден срок.
Според обема на представителната власт упълномощаването бива общо (генерално) или специално. При общото упълномощаване не се посочват конкретно правните действия, които пълномощникът е овластен да извършва. Обемът на представителната власт или не се ограничава – отнася се до всякакви правни действия от името на упълномощителя, - или се определя чрез по-общи характерни белези, като напр. някакви управителни действия спрямо вещи на упълномощителя. При специалното упълномощаване обемът на овластяването се определя конкретно чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят, напр. да продаде или да замени определен недвижим имот, да учреди възмездно право на строеж и др. Правното значение на тази класификация се проявява при извършване на правни действия на разпореждане с недвижими имоти, при които в практиката се изисква специално упълномощаване. Пълномощното за разпореждане трябва да предвижда конкретните правни действия като например продажба, ипотекиране на имот, учредяване право на строеж (суперфиция), сключване на договор за поръчителство и др.
Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно – чл. 37 ЗЗД.
При удостоверяване на подписа върху пълномощно лицето, чийто подпис подлежи на удостоверяване - упълномощителят, трябва да се яви лично пред нотариуса и пред него да подпише документа или да потвърди вече положения подпис. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицето трябва пред нотариуса да изпише пълното си име и положи подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпише пълното си име и потвърди подписа – чл. 589, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност. По същия начин нотариусът установява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност – чл. 578, ал. 5 от ГПК.
Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели – чл. 579, ал. 2 от ГПК, тоест вместо подпис се полага отпечатък от десния палец.
Съгласно чл. 582 от ГПК когато упълномощителят не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач, който също подписва акта.
Прекратяването на пълномощното може да настъпи на различни основания. Част от специалните основания са уредени в чл. 41, ал. 1 ЗЗД - пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.
Оттеглянето на пълномощното е едностранно волеизявление от упълномощителя, с което се изразява воля да се прекрати за в бъдеще учредената представителна власт чрез упълномощаването. То може да се извърши по всяко време. Оттеглянето може да се извърши изрично или чрез конклудентни действия, като се изземе документът, върху който е изразена упълномощителната сделка. Оттеглянето трябва да се разгласи, за да достигне до знанието както на пълномощника, така и на третите лица, за да може да им се противопостави. В съдебната практика се приема, че разгласяването трябва да се извърши по такъв начин, че третите лица да са могли да узнаят, но например публикуването в местен вестник не е достатъчно. ЗЗД не предписва форма за оттеглянето и в случаите, когато упълномощаването е формална сделка, например за разпореждане с недвижим имот. С оглед поддържания от Нотариалната камара регистър на пълномощните е препоръчително оттеглянето на такова пълномощно да стане пред нотариус, за да бъде вписано в регистъра и по този начин да се предотвратят недобросъвестни действия от страна на упълномощения.
Следващото специално основание за прекратяване на упълномощаването е отказът от него. Той представлява едностранно неформално изявление на пълномощника.
Има и други специални основания за прекратяване на действието на упълномощаването, които не са уредени в чл. 41 ЗЗД. Такива са: изрично предвиденият срок в пълномощното; извършване на правните действия, за които се отнася то; погиване или отчуждаване на вещта, когато представителната власт се отнася само до правни действия, свързани с тази вещ; сбъдване на прекратително условие, предвидено в упълномощителната сделка и др.
Нотариална такса – съгласно т. 5 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Тарифата) за удостоверяване на подпис на частен документ без определен материален интерес таксата е 5 лв. При удостоверяване на подпис върху документ, който ще се ползва за учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот таксата е 10 лв. При пълномощно за разпореждане с недвижим имот се подписват два екземпляра от пълномощното, като вторият екземпляр, таксуван като препис, се подвързва в специална книга на нотариуса. Освен подписа на упълномощителя се удостоверява и съдържанието на пълномощното - т. 4 от Тарифата – за първата страница 10 лв., за всяка следваща по 2 лв. и декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК и чл. 25, ал. 8 ЗННД. При преупълномощаване таксите са в двоен размер. Ако нотариусът изготви проект на пълномощното се събира и таксата по т. 4 от Тарифата – за първата страница 10 лв., за всяка следваща по 2 лв. Посочените такси са без ДДС.
Използвана литература – проф. Павлова, М., Гражданско право – обща част, том втори, 1996 г.