Наследодателят може да измени реда на наследяване по закон, да внесе изменение в наследствените части на наследниците или да се разпореди с имуществото си в полза на лица, които не са наследници по закон. Това той може да направи със завещание.
Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя. То произвежда действие за след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява неговата последна воля. Поради това до момента на смъртта си завещателят може по всяко време да отмени направеното волеизявление.
Завещанието може да бъде направено само лично от завещателя. То отразява волята на последния и затова само той лично трябва да направи волеизявлението, както това е предвидено в чл. 24 и 25 от Закона за наследството (ЗН). Недопустимо е извършване на завещание чрез друго лице – представител (пълномощник, настойник), с участие на попечител и др.
Съгласно чл. 13 ЗН всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Поначало всички лица – граждани и юридически лица – могат да наследяват по завещание. Могат да наследяват по завещание и лицата, които са били заченати при откриване на наследството (към момента на смъртта на наследодателя) и които са родени способни да живеят – чл. 2 ЗН.
С оглед съдържанието на завещателните разпореждания завещанията биват универсални (общи) или завети (частни завещания). Универсалното завещание съдържа разпореждане относно цялото имущество на завещателя или относно идеална (дробна) част от него, без да се конкретизират отделните предмети на това имущество. Заветът представлява завещателно разпореждане, което се отнася до единично определено имущество. Предмет на завета е едно определено право, обикновено вещно (право на собственост, ползване и пр.), върху конкретно определена вещ.
Когато наследодателят остави низходящи (деца, внуци, правнуци и т.н.), родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството - чл. 28, ал. 1 ЗН. Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него –1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството - чл. 29 ЗН.
Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите – чл. 38 и 39 ЗН.
Нотариалното завещание се извършва от нотариуса. Компетентен да извърши завещанието е всеки нотариус без оглед на района на неговото действие – чл. 570, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това значи, че докато нотариалните актове за прехвърляне на собственост или учредяване на вещно право върху недвижими имоти и другите действия, указани в чл. 570, ал. 1 ГПК, се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът, завещателните актове могат да се извършват от всеки нотариус независимо от местонахождението на имота. Нотариалното завещание се извършва в присъствието на двама свидетели – чл. 24, ал. 1 ЗН. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗН завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Нотариалното завещание е във формата на нотариален акт.
Нотариална такса – съгласно т. 9 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Тарифата) за извършване на нотариално завещание таксата е 50 на сто от таксата по т. 8, но не по-малко от 30 лв. Таксата по т. 8 е пропорционална такса според удостоверявания материален интерес, а съгласно чл. 96 във връзка с параграф 2 от ДР на ЗННД удостоверяваният материален интерес се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси, тоест данъчната оценка на завещаваното имущество. Съгласно т. 20, б) от Тарифата за изготвяне на проект на нотариално завещание се събира таксата по т. 8 от Тарифата. Ако в едномесечен срок самото завещание бъде извършено от същия нотариус, таксата по т. 9 не се събира. За извършване на акт за отмяна на завещание и за изготвяне на проект на нотариален акт за отмяна на завещание се събира таксата по т. 1 от Тарифата – 30 лв. Посочените такси са без ДДС.
Използвана литература – Тасев, Хр., Българско наследствено право, Нова редакция – доц. к.ю.н. Георги Петканов и к.ю.н. Симеон Тасев, 1993 г.