Наследодателят може да измени реда на наследяване по закон, да внесе изменение в наследствените части на наследниците или да се разпореди с имуществото си в полза на лица, които не са наследници по закон. Това той може да направи със завещание.
Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя. То произвежда действие за след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява неговата последна воля. Поради това до момента на смъртта си завещателят може по всяко време да отмени направеното волеизявление.
Завещанието може да бъде направено само лично от завещателя. То отразява волята на последния и затова само той лично трябва да направи волеизявлението, както това е предвидено в чл. 24 и 25 от Закона за наследството (ЗН). Недопустимо е извършване на завещание чрез друго лице – представител (пълномощник, настойник), с участие на попечител и др.
Съгласно чл. 13 ЗН всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Поначало всички лица – граждани и юридически лица – могат да наследяват по завещание. Могат да наследяват по завещание и лицата, които са били заченати при откриване на наследството (към момента на смъртта на наследодателя) и които са родени способни да живеят – чл. 2 ЗН.
С оглед съдържанието на завещателните разпореждания завещанията биват универсални (общи) или завети (частни завещания). Универсалното завещание съдържа разпореждане относно цялото имущество на завещателя или относно идеална (дробна) част от него, без да се конкретизират отделните предмети на това имущество. Заветът представлява завещателно разпореждане, което се отнася до единично определено имущество. Предмет на завета е едно определено право, обикновено вещно (право на собственост, ползване и пр.), върху конкретно определена вещ.
Когато наследодателят остави низходящи (деца, внуци, правнуци и т.н.), родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството - чл. 28, ал. 1 ЗН. Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него –1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството - чл. 29 ЗН.
Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите – чл. 38 и 39 ЗН.
Саморъчното завещание е по-лесно достъпна форма за извършване на завещателни разпореждания в сравнение с нотариалното завещание. Законът изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя – чл. 25, ал. 1 ЗН. Законът предвижда, че завещанието трябва да е написано ръкописно от завещателя, а от това следва, че то не може да бъде написано с компютър, пишеща машина или от друго лице. Написването му може да бъде извършено на обикновена хартия, с мастило или обикновен молив. То може да бъде написано на български или на чужд език. Разпорежданията, направени след подписа на завещателя, са недействителни, но те не водят към недействителност на другите разпореждания, които предшестват подписа. Саморъчното завещание може да бъде пазено у завещателя или да бъде предадено на друго лице за пазене. Но завещанието може да бъде предадено за пазене и на нотариуса – чл. 25, ал. 2 ЗН. В този случай завещанието се поставя в плик и така затворено се предава на нотариуса. Нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Предаването на завещанието може да стане от завещателя или от друго лице. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя, за което се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса – чл. 26 ЗН. Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. Нотариусът обявявана завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва неговото разпечатване. Протоколът са подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл.25, ал. 2 ЗН), горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието – чл. 27 ЗН.
Нотариална такса – съгласно т. 1, а) от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Тарифата) за приемане на съхранение на саморъчни завещания таксата е 30 лв. За обявяване и връщане на саморъчни завещания таксата е 10 лв. – т. 2 от Тарифата, като ако завещанието не е било съхранявано при нотариуса, се събира и таксата по т. 1. Съгласно т. 9 от Тарифата за издаване на препис от обявено саморъчно завещание таксата е 50 на сто от таксата по т. 8, но не по-малко от 30 лв. Таксата по т. 8 е пропорционална такса според удостоверявания материален интерес, а съгласно чл. 96 във връзка с параграф 2 от ДР на ЗННД удостоверяваният материален интерес се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси, тоест данъчната оценка на завещаваното имущество. За всеки издаден препис се събира и таксата по т. 6 – за първата страница 3 лв. и по 2 лв. за всяка следваща страница. За извършване на акт за отмяна на завещание и за изготвяне на проект на саморъчно завещание и на нотариален акт за отмяна на завещание се събира таксата по т. 1 от Тарифата – 30 лв. Посочените такси са без ДДС.
Използвана литература – Тасев, Хр., Българско наследствено право, Нова редакция – доц. к.ю.н. Георги Петканов и к.ю.н. Симеон Тасев, 1993 г.