Правната уредба на нотариалните такси се съдържа в чл. чл. 85-97 и Параграф 1 и 2 от ДР на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и в Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с ПМС 186 от 1998 г. (Тарифата).
Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗННД дава легално определение за нотариална такса, според което нотариалната такса е възнаграждението, което се заплаща на нотариуса за извършената услуга.
Нотариалната такса се дължи винаги в пари. Законът не допуска възможност страните да уговарят нещо различно като престация за извършено нотариално производство или друга услуга. Такава уговорка би била нищожна.
Размерът на нотариалната такса се определя в Тарифа, приета от Министерски съвет, по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара. Това е много важна особеност не само на българското нотариално право, но и на всички страни, членуващи в Международния съюз на Латинския нотариат. Размерът на нотариалната такса е нормативно установен и не се допуска свободно договаряне между нотариуса и молителя. Това осигурява сигурност и стабилност в гражданския оборот и същевременно защитава интересите както на нотариуса, така и на лицето, поискало съдействие от него.
Нотариалните такси се дължат при извършване на поисканото действие. Това законово правило определя падежа на вземането за нотариалната такса, или с други думи казано, моментът, в който то става изискуемо. От този принцип има изключение – при обстоятелствената проверка нотариалната такса се дължи към момента на предявяване на искането. Законодателният мотив в този случай е свързан с това, че в производството по обстоятелствена проверка нотариусът може да признае или да не признае молителя за собственик на недвижимия имот. Таксата се дължи не за признаване и за снабдяване на молителя с констативен акт, а за извършване на исканото производство. С плащането в началния момент биха се избегнали евентуални неприятни ситуации при непризнаване.
Нотариалните такси се делят на няколко вида.
Обикновени нотариални такси се наричат тези, които имат точно установен размер в Тарифата и се събират за изрично посочени действия в нея. Техният размер не зависи нито от материалния размер, който се установява, нито от изразходваното време от нотариуса за извършването на действието – например за удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи и книжа таксата е 3 лв. за първата страница и по 2 лв. за всяка следваща страница.
Пропорционалните нотариални такси са променливи и зависят или от удостоверявания материален интерес, или от изразходваното от нотариуса време. Пропорционалните такси според удостоверявания материален интерес имат най-важно значение за нотариалните производства с оглед на тяхното приложно поле. Те се определят като процент от удостоверявания интерес. Например ако интересът е 80 000 лв. според Тарифата пропорционалната такса е 480,50 лв. плюс 0,5 на 100 за горницата над 50 000 до 100 000. В конкретния случай тази горница е 30 000, следователно общият размер на таксата е 480,50 плюс 150, или е 630,50 лв. В ЗННД са регламентирани критериите за установяване на материалния интерес – чл. 96 и чл. 97. Общият критерий, въз основа на който се определя удостоверявания материален интерес е пазарната цена. Тя се определя според цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения – параграф 2 от ДР на ЗННД. Оценката се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси. Особените критерии по чл. 97 от ЗННД се прилагат при конкретно определени от Закона хипотези – при сделки с моторно превозно средство, удостоверяваният материален интерес е стойността, при която МПС-то е застраховано, при сделка с търговско предприятие - балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие; при учредяване на търговско дружество -размерът на капитала; при продажба на наследство - пазарната цена на включените в наследството недвижими имоти; при изпълнение на завещания - пазарната цена на завещаното имущество; при управление на имущество - месечният доход от имуществото; при сделка, която има за предмет парично вземане - номиналната стойност на вземането, а при сделка с периодични плащания - общата сума на плащанията за целия срок, а ако такъв не е посочен - за 3 години.
При разлика между оценката по параграф 2 от ДР на ЗННД и удостоверения материален интерес нотариалната такса се събира върху по-високата от двете.
Пропорционалните нотариални такси според изразходваното време се дължат на нотариуса за писмени и устни консултации, при посредничество за изясняване волята на страните и за справки, набавяне на документи, книжа и др. Размерът на нотариалната такса се определя според изразходваното време като мерната единица е часът. Таксата за непълен час се събира като за пълен, като преди извършване на действието нотариусът е длъжен да укаже приблизително необходимото време – т. т. 14, 15 и 16 от Тарифата.
В чл. 94 ЗННД е уредена особен вид нотариална такса. Таксата за изготвяне на проект на нотариален акт или друг документ е равна на размера на таксата за удостоверяване на същия документ, затова в практиката често се казва, че молителят заплаща „двойна такса”. Например, ако вземем сумата на удостоверявания материален интерес от горния пример 80 000 лв., таксата за изготвянето на проект на нотариалния акт ще бъде 630,50 лв. и общата такса за тази сделка ще е 1261 лв.
Забележка: по-конкретни цени можете да видите при съответните услуги. Всички посочени суми са без включен ДДС.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА – Димитров, Кр., Нотариално право, Обща част, 2009 г.